Categories
Наказателно право Право

Мярка за неотклонение на чужденец – задържане под стража

За съжаление не са редки случаите, когато чужденци – граждани на ЕС извършват престъпление в България. Логично, тези противоправни действия се наказват съгласно разпоредбите на българския НК и НПК. Но има ли определени особености в наказателния процес, които се прилагат само за гражданите на друга страна членка на ЕС, а не се прилагат спрямо българи? И ако такива има, допустимо ли е това в рамките на европейското законодателство и добрите практики?

Мярка за неотклонение – недопустима дискриминация

Съгласно чл.63, ал.1 от НПК, за да се приложи най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, трябва кумулативно да са налице следните три условия:

  1. да има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода;
  2. доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, или:
  3. да извърши престъпление.

Днес ще се спрем по-подробно на второто условие, а именно опасността обвиняемият да се укрие. Най-често в практиката ни се срещаме с едно дискриминационно отношение спрямо чужденци – граждани на други държави от ЕС, за които прокуратурата и съдилищата презумират, че такава опасност е налице, само защото „лицата са чужди граждани и нямат адрес в страната„. Подобен подход обаче е правно недопустим, тъй като противоречи на европейското право и принципи.

Европейските правни норми

Следва ли гражданин на страна членка на ЕС да бъде задържан под стража в България, защото няма адрес или други връзки със страната и поради това се приема, че има опасност той да се укрие? Отговорът е категорично НЕ!

Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета

В рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане Съветът на Европейския съюз, като взема предвид Договора за Европейския съюз (чл. 31, пар. 1, букви „а“ и „в“ и чл. 34, пар. 2, буква „б“), както и предложението на Комисията и становището на Европейския парламент, приема че (има предвид):

(5) Във връзка със задържането на лица, които са субекти на наказателно производство, съществува опасност от различно третиране на лицата, които пребивават в държавата на съдебния процес, в сравнение с лицата, които не пребивават в тази държава: възможно е лице, което не пребивава в държавата на съдебния процес, да бъде поставено под арест до започване на съдебния процес, докато при сходни обстоятелства същото да не важи за лице, пребиваващо в тази държава. В общото европейско пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се предприемат действия, които да гарантират, че лице, което е субект на наказателно производство и което не пребивава в държавата на съдебния процес, няма да бъде третирано по различен начин в сравнение с лице, което е субект на наказателно производство, но пребивава в същата държава.

В България това рамково решение на Съвета е транспонирано в ЗПИИАНМПРРМИЗ, като по този начин страната ни поема определени ангажименти в рамките на хармонизирането на националното законодателство и изпълнението на целите и задачите на рамковото решение. Иначе казано, фактът че задържаният чужденец няма адрес и не живее в България не трябва по никакъв начин да оказва влияние на това каква мярка за неотклонение ще му бъде наложена. Той трябва да бъде третиран по същия начин както би бил третиран български гражданин, който има адрес и пребивава в страната.

Препоръка CM/Rec(2012)12 на Комитета на министрите на държавите-членки относно чуждестранните затворници

В препоръка CM/Rec(2012)12 на Комитета на министрите на държавите членки на ЕС препоръчва на правителствата на държавите-членки:

13.1. С цел да се гарантира, че задържането под стража се прилага за чуждестранни заподозрени, както и за други заподозрени, само когато е строго необходимо и като последна мярка, то трябва да се ръководи от Препоръка Rec(2006)13 относно използването на задържане под стража, условията, при които то се извършва и предоставянето на гаранции срещу злоупотреба.

13.2. В частност:

a. винаги да проучва възможността за използване на алтернативни мерки за неотклонение по отношение на чуждестранен заподозрян; и

б. фактът, че такъв заподозрян не е нито гражданин, нито на местно лице на държавата или няма други връзки с тази държава не може сам по себе си да бъде достатъчен, за да се заключи, че съществува риск от бягство.

Тук отново става ясно, че в рамките ЕС, неналичието на адрес или място на пребиваване в държавата-членка, където е извършено престъплението, не може да бъде единствено условие спрямо заподозрения да бъде приложена най-тежката мярка – задържане под стража. Прокурорът трябва да докаже пред съда, че съществува и друга опасност обвиняемият да се укрие, освен това, че той няма адрес на територията на страната. Последното е изцяло ирелевантно (при отсъствие на друго основание) и ако обвинението не обоснове друга причина, поради която може да се приеме, че съществува опасност обвиняемият да се укрие, съдът следва да приеме, че такава опасност не съществува.

Консервативно-порочна практика в България

За съжаление има още какво да се желае по отношение на хармонизацията и адаптацията на съдебната система към европейското право и добрите практики на държавите членки. Ако вие или ваш близък сте обект на наказателно преследване и смятате, че спрямо вас са приложени норми и действия, които противоречат на европейското законодателство ви съветваме да се свържете с нас незабавно.

One reply on “Мярка за неотклонение на чужденец – задържане под стража”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.