имиграция в България

Казвам се Петя Казакова и съм юрисконсулт в „Ситизеншип енд инвестмънтс“ ООД. Нашето дружество се занимава с консултантски услуги в сферата на миграцията. Нашият екип се състои от водещи адвокати и юристи, като всеки от тях е отдаден на работата си. Когато разказвам за работата си, на първо място казвам, че аз и моите колеги помагаме на хората. Това наистина е така, правим всичко възможно за да защитим максимално интересите на клиентите си, понякога дори и невъзможното.

В работата ни един случай се отличи малко повече от другите, а аз имах възможността да общувам пряко с клиентите ни. При нас преди повече от две години дойде младо семейство – пакистански гражданин и българска гражданка. Двамата доведоха и своя син – на не повече от три години. Младото семейство обаче имаше проблем – те не можеха да узаконят престоя на пакистанския гражданин в България. Когато дойдоха при нас, те вече бяха преживели много. Двамата съпрузи се запознали в Норвегия, оженили се в Пакистан. Било немислимо обаче да останат там – все пак пакистанският гражданин е избрал за своя съпруга българка и християнка. Гергана забременяла – върнала се в България, а Акил трябвало да кандидатства за Виза за България. Кандидатстването за виза е тромава процедура, изисква много документи и чакане. Три пъти обаче виза му била отказвана, а причините били в липсата на средства за издръжка на съпругата му и липсата ѝ на собствено жилище. Гергана родила, а съпругът ѝ бил възпрепятстван да види собственото си дете, заради поредния отказ. Бил готов на всичко за да ги види – отишъл в Гърция, оттам поискал от българските власти разрешение да влезе в страната за да види семейството си. Такова разрешение било отказано. Обжалвал отказа, след редица молби, Акил получил Пасаван и влязъл в България. Опитал се да получи статут на бежанец, такъв обаче бил отказан, като един от мотивите бил, че след като Акил имал семейство в България, той може да уреди статута си като член на семейство на български гражданин.

Нашите съвети тогава

Посъветвахме семейството Акил да кандидатства за продължително пребиваване като член на семейство на български граждани. Един от изискуемите от закона документи е валидна виза, такава за която Акил бил кандидатствал, но такава му била отказана – три пъти. Разбира се, решаващият орган знаел това, то въпреки това не направил изключение. Нещо повече – заедно с отказа връчил на Акил заповед за принудителна административна мярка – връщане в страна на произход. Обжалвахме пред АС-Добрич и двата акта бяха отменени, като съда даде указания за точното приложение на закона. Главните аргументи на съда и по двете дела бяха, че тези актове водят до накърняване правото на семеен живот. Последваха касационни жалби от Миграция спрямо двете решения. ВАС потвърди решението, с което съда отменя заповедта за налагане на ПАМ, но отмени решението по повод отказа за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване. В решението си ВАС, изобщо не е обсъдил нашите доводи, че с отказа за предоставяне на статут се стига до накърняване правото на семеен живот. Те не са обсъдили и цялата практика на СЕС, която сме цитирали и според която едно лице не следва да се оставя без статут, щом не може да бъде върнато в страната си на произход.

Нашите действия в момента

В момента сме завели дело срещу Дирекция Миграция към ОДМВР – Добрич, както и срещу ВАС, поради нарушение правото на ЕС, а именно зачитане правото на семеен живот. Делото е за вреди, имуществени и неимуществени, които са причинени на клиента ни, а и на цялото му семейство. С исковата молба, искаме ответниците да бъдат осъдени на обезщетени в размер на 20 000 лв. Това е специално производство, което се реализира по реда на ЗОДОВ. Делото е насрочено за 18.11.2020 г., от 13:50 ч. На делото нашия клиент ще се представлява от адв. Христо Василев от САК.

Какви са вредите?

Вредите, които претендираме са имуществени и неимуществени. Основното е, че чужденецът няма право да работи, така той не може да помага за издръжката на семейството си. Той е лишен от възможността да пътува.

Дискриминационно законодателство?

Интересен момент е, че ако Гергана не беше българка, а напр. испанка или др. гражданка на ЕС, младото семейство нямаше да има никакви проблеми. Българските органи щяха да узаконят престоя на пакистанския гражданин, без да се изискват каквито и да било визи. Това е така, тъй като щеше да се приложи друг закон, а именно ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. В настоящия случай обаче виза се изисква, тъй като се прилага ЗЧРБ. Според законодателството обаче за виза може да се кандидатства по правило от държавата на произход. Тук обаче трябва да се спомене, че е много вероятно такава да бъде отказана. Разбира се, хипотетично бихме могли да обжалваме отказа, но производството е двуинстанционно и може да отнеме години докато излезе окончателно решение. Нещо повече съда не е компетентен да постанови в решението си, че трябва да се издаде виза, той може единствено да даде указания за точното прилагане на закона. На практика на българските граждани е Акил ще им бъде много по-лесно да отидат в друга страна на ЕС и да се установят там, странно е защо българския законодател се опитва да прогони гражданите им от собствената им държава, само защото са членове на семейство на пакистанец.

Четете повече по темата:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.