Институтът на неоснователно обогатяване винаги бива асоциирано с идеите за справедливост. В този смисъл с него се цели да не се достига до това някой да се обогати за чужда сметка без да има основание за това.
Нормативна уредба
Като основен институт в облигационното право, неоснователно обогатяване се урежда от Закона за задълженията и договорите и по конкретно в разпоредбите на чл. 55 – 59. Най-общо под неоснователно обогатяване следва да разбираме хипотезите, в които е налице обогатяване на една страна за сметка на друга без да има основание за това.
Застъпено е схващането, че разпоредбите на чл. 55 – 58 от ЗЗД уреждат специални състави, при които обогатяването е настъпило вследствие на даване и получаване на нещо без основание, респективно при отпаднало или неосъществено основание. От друга страна, чл. 59 от ЗЗД урежда и общ иск за неоснователно обогатяване, при който е налице обогатяване за чужда сметка без да е налице основание, независимо защо.
Цитираните горе разпоредби от закона уреждат основанията, при които можем да претендираме връщане на една неоснователно осъществена престация. Чл. 55 от ЗЗД въвежда три различни хипотези, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаване или е отпаднало, или пък е неосъществено. Разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД урежда случаите, при които без основание, в резултат на грешка, е изпълнено чуждо задължение.
Обогатяване и ползване на чуждо имущество
Една от често разглежданите хипотези за неоснователно обогатяване е тази, при която се осъществява фактическа власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждата вещ или изобщо не е възникнало или е отпаднало с обратна сила.
В съдебната практика се приема, че ако ответникът ползва имота без правно основание отговорността му за обезщетение се основава от спестения от него наем, който би заплащал за ползване на имот. От друга страна, собственикът на имота е обеднял със същия размер – пазарния наем на имота, който би получавал.
За успешно реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е от значение начинът, по който се ползва имота. Достатъчно е вещта да се намира във фактическата власт на лице, което няма правно основание за ползването и.
Неоснователно обогатяване от действия на пълномощник
Упълномощаването е сделка, с която едно лице (представител) получава представителна власт, т.е. право да извършва действия от името и за сметка на друго лице (представляван). Резултатът от действията на представителя настъпва директно в правната сфера на представлявания.
В практиката се поставя въпросът за това срещу кого следва да се предяви иск за неоснователно обогатяване, когато съставът е извършен от упълномощено лице. Дали срещу представителя или срещу представлявания?
От посоченото по-горе определени за упълномощаването следва и отговорът на въпроса. Когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, то не носи отговорност за обезщетение в хипотезата на неоснователно обогатяване.
Определяне размера на неоснователно обогатяване
Този въпрос е дискутиран в Решение № 107 от 08.10.2015 г. по т.д. № 2226/2014 г. на Върховен касационен съд. Според него, при иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД се дължи връщане на онова, с което ответникът се е обогатил до размера на обедняването. В тежест на ищеца е да докаже своето обедняване (извършените разходи) и обогатяването на ответника (увеличената стойност), като не може да се приложи правилото на чл. 162, пр. 1 от ГПК.
Според практиката на ВКС, размерът на обезщетение при ползване на чужд имот без правно основание, съответно отпаднало или неосъществено такова, се определя на база средно месечния наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристики. Размерът следва да се установи с помощта на вещо лице.
Погасителна давност по искове за неоснователно обогатяване
По искове за неоснователно обогатяване следва да се прилага общата 5-годишна давност предвидена в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. С изтичането ѝ се погасява правото на иск за връщане на неоснователно полученото. Срокът започва да тече от момента, в който е получено нещо без правно основание или от момента на отпадане на условието или съответно неосъществяване на условието по чл. 55 от ЗЗД. При искове по чл. 59 от ЗЗД, срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго.