Плащането, поради грешка, което води до неоснователно обогатяване може да се осъществи по два начина. На първо място ще разгледаме плащането на съществуващ дълг, което едно лице прави, тъй като се е заблудило, че плаща свой дълг – това най-общо е хипотезата на чл. 56 ЗЗД. Напр. едно лице, плаща дълговете на наследодател, но се оказва, че това лице не е наследник. На второ място ще разгледаме хипотезата, при която едно лице плаща поради грешка на друго лице, без да съществува дълг. Напр. едно лице, плаща на друго лице определена сума, без да съществува облигационна връзка – договор (нито писмен, нито устен).
Плащане на съществуващ дълг при наличие на грешка – чл. 56 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, който поради грешка е изпълнил чуждо задължение може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Фактически състав
Фактическият състав, при който се поражда задължението за връщане по цитирания специален състав на неоснователното обогатяване, се характеризира с отсъствието на основание за извършеното имуществено разместване и с осъществяването на това разместване чрез действие на лицето, което се е лишило от съответната имуществена облага. Фактическият състав се отличава с няколко специфики:
Грешка на платеца
Това е най-важният белег на чл. 56 ЗЗД. Следва да се касае за грешка на съответното лице – платеца относно дължимостта на изпълнението. Нужно е да съществува грешка, защото ако платилият не смята, че този дълг е негов и плати, с това свое действие той всъщност ще осъществи хипотезата на чл.73 ЗЗД, която позволява на едно лице да плати чужд дълг, когато иска да погаси тъкмо чуждия дълг.
Чл. 73 Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
Изпълнение на чуждо задължение
Специфичният момент на тази хипотеза е и изпълнение на чуждо, а не на лично задължение. Грешката на платеца досежно дължимостта е нужна като показател за отсъствие на основание за имуществена разместване.
Различен адресат на задължението
Характерното за фактическия състав по чл. 56 ЗЗД е, че при него се касае за изпълнение на едно задължение, при което адресатът на задължението в действителност не е платецът, а друг длъжник.
Заблуда на платеца
Платецът се е заблудил и смята, че чрез даденото от него изпълнява свой дълг към получателя, или погрешно смята, че носи отговорност за задължение на трето лице към получателя. От друга страна, получаващият изпълнението поначало има вземане, което съответства на същото задължение.
Плащане без основание поради грешка – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
За успешното провеждане на иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка, нито между страните, нито между една от страните и друго лице (в хипотезата на плащане на чужд дълг). Тъй като институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен, наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на договорните отношения. При плащането поради грешка, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да е налице липса на основание. Такова основание следва да липсва още при извършването на престацията, т.е. липсата е от самото начало и основанието за предаване не е съществувало въобще. Тежестта на доказване е на ищеца. В случай, че същия не проведе убедително доказването за наличие на грешка, се налага извода, че ищеца е действал със съзнанието.