По силата на непреодолимите естествени закони на природата всеки човек умира. С настъпване на смъртта имуществото преминава в ползва на близките му. Законът за наследството предвижда два вида наследяване – по закон и по завещание. В настоящата статия ще разгледаме някои особености при наследяването.
Права на наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закон за наследството (ЗН), наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство и обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин – и земеделския инвентар на наследодателя.
По смисъла на тази разпоредба наследникът трябва да е живял с наследодателя и да се е грижил за него. С нея законодателя цели да създаде заинтересованост у роднините да се грижат за своите близки и от друга страна – да се запази домашната уредба в нейната цялост за ония, които са се ползвали от нея заедно с наследодателя.
Ако наследникът се е грижил за наследодателя, предоставяйки му издръжка без обаче да живее с него, той не може да получи наследството, визирано в чл. 12, ал. 1 от ЗН. Същото е приложимо и в обратен смисъл – ако наследникът е живял с наследодателя, но не е полагал грижи да него.
Законът не дава указание колко време трябва да продължи съвместното живеене с наследодателя, нито в какво следва да се изразява полаганата грижа, за да може да се упражни правото дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗН. В този смисъл, ако наследодателят е живеел последователно при няколко от наследниците, правото ще може да се упражни от този наследник при когото наследодателя и живял по-продължително време.
Права на наследниците, които са спомогнали да се увеличи наследството
Алинея 2 на същата разпоредба предвижда права за наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството. Законът дава право на тези наследници да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза, ако не са били възнаградени по друг начин.
Приносът може да се изразява в различни форми – вложени средства или труд. Той може да се изразява и в изплащане на задължения на наследодателя. При определяне на размера на увеличението е от значение на какво наследникът е изразходвал, а с колко се е увеличило наследственото имущество. Наследник, който е смогнал за увеличаване на наследството не може да иска пресмятане в своя полза по цитираната разпоредба ако е бил възнаграден от наследодателя по друг начин – например с дарени, заплащане или друго.
Наследникът, който е спомогнал за увеличаване на наследствената маса има право на избор дали увеличението да му се присъди в пари или в имот. Той има право дори да иска целия имот, ако приносът му е равен на стойността на имот.
Наследяване с международен елемент
В Закон за наследството няма правила, които да определят приложимия закон за наследноправните отношения с международен елемент. В сега действащото българско международно частно право материята е уредена в КМЧП. Нашата страна е сключила редица договори за правна помощ с други страни. Именно те уреждат наследствените правоотношения с международен елемент.
В тези договори е уреден т.нар. „принцип на равноправие“. Според него гражданите на една договаряща държава могат да придобиват имущества или други права на територията на друга договаряща държава чрез наследяване по закон или по завещание при същите условия, както собствените ѝ граждани.