Една латинска сентенция гласи: „Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suun cuique tribuere“ или в превод, „Указанията на правото са следните: да живееш честно, да не обиждаш другите, на всеки да даваш според заслугите“.
Правна уредба
Съгласно НК, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Кога е налице обида по смисъла на закона?
За да бъде налице обида е необходимо деецът да е дал своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на квалификации, сравнения, епитети, обидни жестове. Оценката по своето съдържание следва да засяга честта и достойнството на адресата на същата и да е направена с такава цел.
При преценка за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективни критерии, каквито са общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на обидата е необходимо заедно със субективната преценка на пострадалия обективно казаното или извършеното да е унизително, т. е да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.
Може ли да е налице обида по адрес на юридическо лице?
Не! Тъй като честта и достойнството са категории присъщи само за личността, то безспорно под „другиго“ законът има предвид само физическо лице.
Как мога да образувам дело за обида?
Обидата е престъпление от частно-правен характер. Образува се по тъжба на постаралия. Законодателят е предвидил определени изисквания към тъжбата, въз основа на която се образува съдебно производство. Тя следва да съдържа определени реквизити, описващи твърдяното престъпление именно поради изискването престъплението да бъде отграничено от другите факти от действителността по:
- по време;
- място;
- лица;
- предмет.
Тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението (посочени по-горе), за да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Обида по адрес на публична личност
Коя личност се определя като „публична“?
Определението „публични личности“ се свързва с регламентираното параграф 7 от Резолюция № 1165 от 1998 г. на Съвета на Европа, това са „лицата, заемащи обществени длъжностни и/или използващи публични средства, както и в по-широк смисъл всички, които играят определена роля в публичния живот, било то в политиката, икономиката, изкуството, социалната сфера, спорта и всяка друга сфера.“
По-висок стандарт на търпимост на публичните личност
Съгласно Общностното право, спрямо публичните личности има по-висок стандарт на търпимост относно критичните думи, които се отправят спрямо тях, с оглед факта, че те заемат публична длъжност. Това е така, тъй като действията им често оказват влияние върху цялото общество.
По отношение на политиците…
Така например в решение на Европейският съд по правата на човека по делото „Обершлик срещу Австрия“ № 2 (Oberschlick v. Austria (No. 2)) от 1997 г. е прието, че употребата на думата „идиот“, за да се опише поведението на политик е напълно допустима и е под закрилата на правото за свобода на изразяването на мнение съдържащо се в чл. 10 от ЕКПЧ.
В друго решение на ЕСПЧ по делото „Лигенс срещу Австрия“ (Lingens v. Austria) от 1986 г. съдът е приел, че границите на допустимата критика срещу политици са много по-широки от тези спрямо обикновени частни лица, които не разполагат с правомощия да упражняват държавна власт. Същите е нормално да бъдат подложени от страна на журналистите и гражданите на повишена критика, обсъждане и взискателност за всяка тяхна дума и постъпка и съответно политиците са длъжни да я приемат с по-висока степен на толерантност, тъй като са съзнавали от самото начало на заемането на публична длъжност, че е неизбежно да бъдат подложени на такъв обществен контрол.
По отношение на държавните служители…
По-широки граници на допустима критика спрямо държавни служители, които не са политици, ЕСПЧ е допуснал и в решението си по делото „Торгеир Торгейрсон срещу Исландия“ (Thorgeir Thorgeirson v. Iceland) от 1992 г.
В това дело съдът е преценил, че Исландия е нарушила правото по чл. 10 от ЕКПЧ като е наложено наказание глоба на писател, който е критикувал бруталността в действията на полицията в гр.Рейкявик, включително наричайки полицаите „Диви зверове в униформи, които пълзят наоколо, тихо или не, в джунглата на нощния живот на нашия град“, “ индивиди ограничени интелектуално до нивото на новороденото дете“, и обвинявайки ги в тормоз, фалшифициране, неправомерни действия и некадърност.
One reply on “Обида”
[…] случай, че спрямо юридическо лице е нанесена обида или клевета, същото ще има право да иска обезщетение […]