Институтите на солидарен длъжник и поръчитeл имат сходно предназначение – да гарантират основната цел, която преследва облигационното отношение – изпълнение на поетото задължение. Фигурите на солидарен длъжник и поръчител обаче имат и съществена разлика помежду си, които ще разгледаме в настоящата статия.
Солидарен длъжник
Солидарността между длъжниците има обезпечителен характер. Основна характеристика на солидарните длъжници е, че всеки от тях обезпечава свое лично задължение – аргумент от чл. 121, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Повече за отговорността на солидарния длъжник, можете да откриете тук.
Поръчител
Поръчителството е вид каузален договор, чиято цел е винаги обезпечителна – с него обаче се цели да се гарантира един чужд дълг. С него поръчителят се задължава спрямо кредитора на едно трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Правната уредба на поръчителството се съдържа в разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
Отлики между тях
Основен критерий относно това дали е налице солидарен длъжник или поръчител е дали длъжникът гарантира изпълнението на свой дълг или това на чуждо задължение
Основната разлика между поръчител и солидарен длъжник е в отговорността им. Отговорността на поръчителя е акцесорна (допълнителна). Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено. Тоест поръчителството е функция на главното правоотношение. Между главното задължение (кредитор – длъжник) и акцесорното (кредитор – поръчител) съществува функционална връзка.
За разлика, солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги самостоятелни. Задължението на всеки един от солидарните длъжници не е поставено в зависимост от наличието на друго валидно възникнало и непогасено задължение.
Има разлика и по отношение изискуемостта на задълженията поети от солидарен длъжник и поръчител
На първо място нека изясним с какво се характеризира „изискуемостта”. Тя се свързва с това кога длъжникът дължи изпълнение на задължението си и съответно кога за кредитора се поражда правото да иска принудително изпълнение. Принципът е, че задълженията трябва да се изпълнят след като вземането на кредитора стане изискуемо. Ако за изпълнение на задължението е уговорен падеж, тоест уговорено е кога точно следва да се изпълни, изискуемостта настъпва с идването му. Следователно не е уговорен срок, в който задължението да се изпълни, в разпоредбата на чл. 69 от ЗЗД е предвидено, че ако не е уговорен срок кредиторът може да търси изпълнение веднага – с уговорката, че кредиторът е длъжен да покани длъжника да изпълни, както и да му даде разумен срок за това.
Изискуемостта на едно от солидарните задължения, не е предпоставка за изискуемостта на останалите. Този извод правим по аргумент от чл. 126, ал. 2 от ЗЗД. Поради това и забавата на един от солидарните длъжници няма негативно действие спрямо останалите.
Основен принцип е, че от поръчителя не може да се иска изпълнение преди главното задължение да стане изискуемо. Забавата на длъжника обаче обременява положението на поръчителя, който отговаря, на основание чл. 140 от ЗЗД, за всички последици от виновното и/или неточно изпълнение на длъжника.
Разлика в начините на погасяване на задължението на солидарен длъжник и поръчител.
Солидарно поетото задължение се погасява по общите правила за погасяване на задължението – изпълнение, изтекла давност, опрощаване, погасяване чрез прихващане, новация или друго.
От друга страна поетото от поръчителя задължение има и специфични основания за погасяване. На първо място погасяването на главния дълг, погасява и дълга на поръчителя без той да има каквато и да е последваща отговорност спрямо длъжника или кредитора.
На следващо място дори главното задължение да е станало изискуемо, задължението на поръчителя се погасява, по арг. от противното от чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, ако кредиторът не предяви иск срещу него в рамките на 6 (шест) месеца от настъпване на изискуемостта на задължението.
С оглед на посочените по-горе различия между третирането на солидарния длъжник и поръчителя, интерес представлява следният въпрос: Каква фигура заема лице, за което в договор за банков кредит е записано, че „отговаря солидарно с длъжника”?
Квалификациите на правоотношението, които дават самите страни по него, не са определящи за неговата същност. Съдът следва да изследва и да изясни конкретното договорно основание, съдържанието на уговорките между страните, преследваната от тях цел и съдържанието на общата им воля. От тук трябва да направи извод дали тези лица са съдлъжници или е учредено поръчителство. Съгласно съдебната практика у нас, задължението е уговорено като поръчителско в случаите когато в титулната част на договора за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник”, но то не е съзадължено с кредитополучателя, при когото е преминала паричната сума и от когото се очаква да погаси кредита.
Съществуването на дълга на кредитополучателя е първата предпоставка за съществуване на задължение на солидарен длъжник, така че с отпадането на това задължение, отпада и задължението на солидарния длъжник. Следва да се прецени намерението на страните и преследваната от тях цел, а именно дали така описаният в договора солидарен длъжник цели да обезпечи изпълнението на главното задължение. Ако последното е така, то той не следва да се третира като солидарен длъжник по смисъла на закона, а като поръчител.
От изложеното се налага изводът, че спрямо лицата, за които в сключен договор за кредит е посочено, че са солидарни длъжници, не следва да се прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията относно поръчителството – чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.