Отговорностите на солидарен длъжник

Солидарността се изразява в множественост от страна на кредиторите (активна солидарност) или от страна на длъжниците (пасивна солидарност). Наличието на солидарен длъжник улеснява постигането на целта на облигационното отношение – изпълнение на длъжниковото задължение.

Правен режим

Пасивната солидарност може да се дефинира като възможността едно и също задължение да се дължи от двама или повече длъжници, като всеки един от тях може да изпълни цялостно задължението, а изпълнението на един от тях погасява задължението на всички останали.

Следователно, за да е налице пасивна солидарност следва да има налице:

• двама или повече длъжници;
• едно общо задължение;
• всеки длъжник може да изпълни цялото задължение;
• с изпълнението, на който и да е от тях задължението се погасява за всички.

По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу повече от един длъжник за едно и също задължение, намалява риска от неплатежоспособността на някой от тях и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде охранен. 

Възникване на солидарна отговорност

Действащият Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда два начина за възникване на пасивна солидарност – законова и договорна.

Законът предвижда редица хипотези, в които солидарността между длъжниците произтича от самия закон. Това са например случаите на вреди произлезли от съсобствена вещ (чл. 50 от ЗЗД), възлагане на поета работа на трето лице (чл. 49 от ЗЗД) и други.

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД ”освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена”. В този случай, когато солидарността произтича от съглашение между страните, интерес представляват следните въпроси:

Следва ли солидарността между длъжниците да е изрично уговорена в договор за заем?

Отговор на този въпрос получаваме от съдебната практика и конкретно от Решение № 584 от 17.07.2008 г. на ВКС.

При прочит на съдебното решение, става ясно, че съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД освен по силата на закона, пасивната солидарност възниква само когато е договорена. Тъй като законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по договора за заем, солидарността може да се създаде по волята на страните, сключили правната сделка. Волята на страните се установява от съдържанието на договора. Не е необходимо това солидарно задължение да е формулирано в някакви специални фрази, нито непременно да се употреби думата “солидарно”. Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници поемат задължение за една и съща престация (задължение) към един кредитор, който може да иска изпълнението от всеки от тях заедно или поотделно.

Каква е солидарната отговорност в хипотезите, в които в договорите за кредит е предвидено, че трето лице ще отговаря за задълженията на кредитополучателя като „солидарен длъжник“

Отговорът на този въпрос е от изключително значение за правата на третото лице, поело отговорност за задълженията на кредитополучателя. Ако приемем, че това трето лице има качество на солидарен длъжник, то той има всички задължения посочени в тази статия, включително и отнасящите се до прекратяване на солидарността.

Ако обаче приемем, че третото лице е предоставило лична гаранция по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, задължението му е значително облекчено и то се погасява при значително по-благоприятни последици – например ако кредиторът не предяви иск срещу него в рамките на 6 месеца от настъпване на изискуемостта на задължението (по аргумент на противното съгл. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД).

Каква е солидарността между търговци?

Според разпоредбата на чл. 304 от Търговски закон, лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. От тази разпоредба се извежда принципът в търговското право, че солидарността се предполага, за разлика от гражданското право, където задълженията са по принцип разделни, освен ако страните не са договорили друго.

Разпоредбата касае само пасивната солидарност. От изложеното следва, че ако длъжниците притежават качеството търговец по смисъла на Търговски закон, то за поетите от тях задължения по презумпция се прилага правния институт на пасивната солидарност.

Отношения между солидарните длъжници

Във вътрешните отношения между солидарните длъжници съществува оборимата презумпция, че правата им са равни, аргумент от чл. 127, ал. 1 от ЗЗД. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от неговата част, има регресни права срещу останалите длъжници, които са изпълнили по-малко от полагащата им се част – чл. 127, ал. 2 от ЗЗД).

Погасяване на солидарното задължение

Задължението на всеки от солидарните длъжници се погасява с изпълнение на поетото от тях общо задължение. Вярно е, че в отношенията между съдлъжниците правата им, респективно задълженията им са равни. Кредиторът обаче има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. В този смисъл задълженията на длъжника се погасяват при:

• пълно изпълнение на поетото задължение;
• опрощаване в полза на един от длъжниците;
• изтичане на определения в закона давностен срок.