Клевета

Правна уредба

Съгласно действащия НК, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

Какви твърдея могат да бъдат определени като клевета?

Предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно. Позорно, означава недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност – да представлява приписване на престъпление.

Как следва да бъдат съобщени тези твърдения?

Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не – да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Кой твърденията не могат да бъдат „клевета“ по смисъла на закона?

Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване.

Клевета по адрес на публични личности?

Публичните личности, заемайки отговорни постове, са изложени на по-засилено обществено внимание и медиен интерес и границите на критиката по отношение на тях следва да са по-широки, отколкото по отношение на частните лица. Нещо повече – свободата на изразяване е приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно, считат се за безобидни или се гледа на тях с безразличие, а и към тези, които обиждат, шокират или смущават. Всеки един от публичните личности, безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. Действия на лице по отношение на публична личност, често биха могли да бъдат тълкувани като насочени да се създаде дебат от значителен обществен интерес, а не разпространяване на неверни твърдения.