Към настоящия момент близо 6500 души са се регистрирали като безработни в България заради кризата, породена от COVID-19. За съжаление, към настоящия момент никой не може да предвиди колко дълго ще продължи тази криза.
Вчера, 24.03.2020 г., беше обнародван в Държавен вестник – Законът за мерките и действията по време на извънредното положение. Той влиза в сила със задна дата от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г., с изключение на някои важни разпоредби, които се прилагат от деня на обнародването и ще бъде в сила до крайната дата на обявеното извънредно положение – 13.03.2020 г.
В настоящата статия ще разгледаме решенията на цитирания закон относно трудовите въпроси, които възникват по време на извънредното положение.
Работа от разстояние
Според цитирания закон работодателят има право, със Заповед, при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя, без съгласието му, да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.
Преустановяване на работата
Съгласно Закона за извънредното положение се регламентира, че при обявено извънредно положение, работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. За времето на преустановяване работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Ползване на платен годишен отпуск
Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Кога работодателят е длъжен да даде платен отпуск на работник/служител?
Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
Обезщетение при бедствие (коронавирус) по смисъла на КТ
Това обезщетение е предвидено в Кодекса на труда. Същото не е регламентирано в Закона за извънредното положение. В друга наша статия сме разглеждали подробно Обезщетението на работник/служител при бедствие, в нея сме разгледали в какви случаи може да става въпрос за бедствие. По наше мнение и въпреки пълната липса на настоящата пандемия може да се разглежда като бедствие. За повече информация относно този вид обезщетение, следвайте горния линк.
Обезщетение при престой
Това обезщетение е предвидено в Кодекса на труда. Същото не е уредено в Закона за извънредното положение. По наше мнение престоят, не по вина на работника/служителя може да бъде обявен и по повод обявено извънредно положение. Повече за обезщетение при престой, не по вина на работника/служителя, може да намерите ТУК.
В случай, че смятате, че трудовите Ви права са нарушение – не се колебайте и се свържете с нас!