На 13 март 2020 г., с решение на Народното събрание, беше въведено извънредно положение на територията на цялата ни страна. Като мярка за ограничаване на разпространението на вируса, бяха приети и редица мерки, с които несъмнено се ограничават основни права на гражданите. По-долу ще се опитаме да отговорим на това възможно ли е да има баланс между правата ни и COVID-19.

Въвеждането на извънредно положение и последващите наложени нормативни и административни мерки трябва да бъдат стриктно съобразени с конституционните принципи и със стандартите на Европейското право.

Необходимост от налагане на ограниченията

За да се обоснове налагането на ограничения върху правата на гражданите следва да е налице обществена необходимост от това. В случая – заплахата за живота и здравето на населението да е действителна, а не предполагаема.

В условия на разпространение на вируса в национален и световен мащаб е абсолютно обоснован изводът, че заплахата за живота и здравето на населението е пряка и непосредствена и предполага налагане на ограничения с цел превенция на разпространяване на заразата.

При определяне и налагане на мерките обаче се налага обществото да е достоверно информирано, а начините на разпространение на вируса – обективно изследвани. Единствено по този начин е възможно да бъдат предприети най-подходящите и необходими мерки и най-важното – да се избегне произвол при ограничаване на правата на гражданите.

Основно място при определяне на мерките трябва да заема принципът на пропорционалността. Уповавайки се на него при налични алтернативни мерки, с които се постига една и съща цел, следва да се избере тази, която засяга възможно най-тясно индивидуалните човешки права.

Национални стандарти

На първо място, всички предприети мерки трябва да са в съответствие със законовата рамка. В този смисъл разпоредбата на чл. 61 от Закона за здравето регламентира хипотезите и начините за поставяне на гражданите под задължителна изолация. Алинея втора от разпоредбата дава право на Министъра на здравеопазването да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България предвижда, че „При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите…” Това означава, че не е допустимо да се ограничават права, които нямат отношение към налагането на медицинските мерки за карантина, както и неподлежащите на ограничаване основни права съгласно цитираната разпоредба. Всички ограничения на правата на гражданите следва да бъдат пропорционални на преследваната цел.

Въведените ограничения трябва да бъдат конкретни и ясно разписани, така че да не позволяват административен произвол при прилагането си.

Европейски стандарти

Гражданството на ЕС поражда редица права. Тези права са изброени в членове 18 – 25 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Едно от тези права е правото да се движат и да пребивават свободно на територията на съюза. Тъкмо това е и едно от ограничените права, за което можете да прочетете тук.

Друг основен източни на права на европейските граждани е Европейската конвенция за правата на човека. Ограничаването на права, гарантирани нея, изисква да се предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини, както и за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.

Трябва да се направи много строга преценка относно това дали предприемането на мерки  обосновава съображение за обществен ред, предвид основанието за налагането им и общата цел, която следва да се постигне в рамките на ЕС.

В заключение

Стъпките за ограничаване на основни човешки права и свободи трябва да бъдат оправдани и прилагани единствено и само с оглед мащаба на потенциалните рискове за населението, свързани с разпространяване на заразата. Те следва да има краткосрочен характер, определен с оглед продължителността на опасността от зараза на населението.

Всякакви други мерки, предприети без да е налице обективна необходимост и без да са взети с оглед защита от потенциалното разпространяване на вируса, следва да бъдат разглеждани като произвол и превишаване на компетентност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.